„Примери за краснописание на български език“, съставени от Христо Г. Данов и отпечатани в Пловдив през 1868 година. Това не е просто учебник, а документ на културната воля на едно поколение – поколение, което си е давало сметка, че красиво написаното слово възпитава не само ръката, а и съзнанието.
Книжката започва с раздел, озаглавен: „Правила за да навикне ръката на хубаво писмо“ – кратки, методични насоки, написани с грижа, които напомнят на ученика как да държи перото, как да седи, как да повтаря с търпение линии и дъги, докато ръката запомни ритъма на красивата буква.
Следват упражнения за писане – онези вечни редици от наклонени редове, повтарящи една и съща дума или израз, където всяка буква е огледало на търпението.
Но книгата не се изчерпва с калиграфски образци. Включени са примери за писма от един човек до друг – писмо до баща, търговско писмо, любезно напомняне, които дават представа не само за краснописа, но и за стилистиката и етикета в епохата преди Освобождението.
Интересно е, че в края на изданието са представени образци на чужди азбуки, употребявани по нашите земи – гръцка, турска (арабска графика), латиница, което е пряк документ за многоезичната културна среда, в която българите са живели и са се образовали.
„Примери за краснописание“ е публикувана в няколко издания преди Освобождението – сред тях 1859, 1868 и 1872 г., и има статут на учебник по краснопис, използван в училищата в цялата страна. Книгата е ценна за всеки, който се занимава с калиграфия, история на образованието, а изданието е безценен мост между ръкописната култура и съвременния свят, в който толкова рядко се вглеждаме в буквата.
Изданието е в оригинални меки корици, характерни за онези години в които е било важно книгата да стигне до повече читатели и всеки да я подвърже по свой вкус и предпочитания.
Ако попаднете на този учебник – пазете го. Като спомен и знак на времето, в което ръкописната буква е била част от възпитанието – на ума, на характера, на общуването.
Реставрация на книги и книговезане 